Балкански полуостров
Названието Балкански полуостров е било предложено за първи път и въведено в научните среди от немския географ Аугуст Цойне през 1808 г. в публикуваната от него книга „Опит за научно описание на земята“. Предлагайки това название, Аугуст Цойне се е ръководел от две обстоятелства. На първо място това била аналогията с названията на другите два южни европейски полуострова: Апенинския полуостров и Пиренейския полуостров. Те получават имената си от планините, които доминират на тях или ги ограничават на европейския материк. На второ място, немският географ е повлиян от наложената от античните географи представа, че планината Хемус (Балкан, Стара планина) е пресичала хоризонтално полуострова и се е простирала без прекъсване от Черно море до полуостров Истрия. Предполагало се е, че тази планинска верига не само дава географски облик на земите, южно от река Дунав, но и че ги отделя от останалата територия на Европа. Доминирало схващането, че планинската верига, наричана все по-често Балкан, представлявала естествена северна граница на земите, които Аугуст Цойне означава като „Балкански полуостров“.
- Румъния - 9% от територията (областта Северна Добруджа).
- Турция - 3% от територията (областта Източна Тракия).
- Италия - 0.2% от територията (Провинцията Триест).